В Югозападния университет "Неофит Рилски" се проведе научна конференция на тема "Фентъзи, хорър и… изкуствен интелект". В научния форум участваха изследователи и специалисти от Института по философия и социология към БАН, Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", Театър "Виа Верде", сдружение Кинематограф Медия, преподаватели, докторанти, студенти от Югозападния университет и ученици от ПГ "Христо Ботев", град Дупница.

Конференцията се проведе в пет сесии. В първата Елеонора Янчовичина представи студентите, написали статии за предстоящия 34 брой на студентския вестник "Аргумент". За идеите на своите статии говориха Асан Кадиев и Ekaterini Papageorgiou.

Вероника Везенкова, студент в специалност "Българска филология" представи своята фентъзи книга "Академия за магьосници" - една мащабна сага за расите, населяващи необикновения свят на магията и дарбата. В рамките на първата сесия доц. д-р Антоанета Николова представи доклада си Лила - космическата игра.

Елица Стоянова /Неа Санд/ и Николай Николов говориха за своите фентъзи книги: Истории от земите на Аегония, едно съчетание от музика и вдъхновение, от което се ражда фентъзи роман и прекрасни магични сюжети.

Втората сесия започна с доклада Киборг на доц. д-р Майя Георгиева, която очерта съвременните проблеми пред философското мислене, свързани с трансхуманизма, правата на животните, новото осмисляне на това какво наричаме човек и социалните последици от отговорите, които даваме на тези въпроси.

Вторият доклад в тази сесия Онлайн киберигрите: симулацията и чудния свят на възкресението на доц. д-р Гергана Попова постави въпросите, свързани с възприемането на компютърните игри през различни аспекти - психологически, социални, философски.

Докладът на д-р Пламен Глогов - един от основателите на Театър "Виа Верде", на тема: Синдромът на Пинокио в американската филмова фантастика, разгледа идеята за "истинското момче" на Карло Колоди, разгърната във фантастичните филми.

Любомира Димитрова, докторант към катедра Психология, говори за Бягството от травмата в областта на фантазията, в процеса на психотерапия и призова всички присъстващи поне веднъж на ден да намират по пет минути за фантазиране, като грижа за психиката.

Сесията завърши с представяне на Фентъзи лаборатория, в която фантазията на участници бе изправена пред шест изречения, започващи началото на разказ. На предизвикателството откликнаха както студенти, така и ученици от ПГ "Христо Ботев". Учениците представи учителката по философия Сияна Цветанова. Весела Иванова и Илияна Манолова прочетоха свои версии на разказа, Паoла Милушева и Владислав Георгиев описаха как любими за тях фентъзи и хорър книги са ги вдъхновили. В края на Фентъзи лабораторията д-р Невена Крумова прочете Фентъзи-разказ, написан от 7 автора, с 5 различни версии за край на разказа, за които публиката имаше възможност да гласува кой край харесва най-много.

Третата сесия започна с доклада на доц. д-р Кристиян Енчев от ИФС към БАН - Автофикционализация и модалност, чрез който той постави проблема за философско осмисляне на създаването на творчески образи, като автофикционализацията на автора в произведението.

Докладът на доц. д-р Ирина Китова преведе слушателите на конференцията през няколко художествени образи, започвайки от Швейк, героят на чешкия писател Ярослав Хашек, поставяйки въпросите за комичното, нищото и лудостта и какви всъщност са границите и възможните хоризонти на полето на фантастичното.

Гл. ас. д-р Божидар Драганов от Пловдивския университет представи Фантастичното в тракийската образност през погледа на торевтиката, като го обвърза с мотиви и сюжети на древногръцката митология.

В края на сесията Спасимир Тренчев представи новата си книга "Заветът на Орфей" и разказа за предизвикателствата пред съвременния български писател.

В четвъртата сесия докторантът от катедра Философия Илиана Илиева говори за Животът на Шелинг - генеалогия на идеята за една философия на тъждеството, представяйки биографичните елементи от живота на философа през призмата на един почти приказен разказ.

Следващият доклад на докторант Любомира Стоянова от катедра Философия отправи поглед към Бъдещето на личната свобода в епохата на "дигиталния авторитаризъм", показвайки философски прочит на проблеми, които стоят не само пред бъдещето, но и в ежедневието ни.

Елеонора Янчовичина, студент в специалност "Психология", изнесе доклад за Невъзможната любов между човек и изкуствен интелект, интерпретирайки проблема, базирайки се на филма "Нея".

Сесията завърши с Фентъзи лаборатория, в която доц. д-р Ирина Китова показа фотографии на студенти, които по свой начин интерпретират фентъзи тематиката и идеята за фантастичното. В края на тази фентъзи лаборатория Елеонора Янчовичина показа снимки на колекционерски издания на Джон Роналд Руел Толкин и историята на семейството, притежаващо колекцията.

Докладът от петата сесия Измерения на ужаса в готическите романи на Ан Радклиф на гл. ас. д-р Елена Калъпсъзова очерта историческата рамка на самото основаване на жанра хорър и връзката с готическите романи. Следващият доклад Идеята за злото място в разказа "Пропадането на дома на Ашър" на Едгар Алън По и в романа "Сиянието" на Стивън Кинг също бе насочен към проблематика, свързана с хоръра, гл. ас. д-р Мария Анастасова направи интересна съпоставка между героите и образите, изградени от Едгaр Алън По и Стивън Кинг.

Докладът на доц. д-р Силвия Кръстева - Към една (нова) Митология на хоръра, разгледа проблемите на светлата и мрачната страна на художествените образи и постави въпроса как можем да обобщим и осмислим митологията на хоръра.

Атанас Василчев, студент от специалност "Философия", обърна внимание на това, как се променят образите на Вампирите от мита, романите, до съвременните филми.

Преподавателят в ЮЗУ "Неофит Рилски" ас. д-р Невена Крумова - Винаги ще има дракони, разкри в своя доклад два фикционални образа на драконите: драконът, убит от героя, и драконът, с който героят полита към нов свят, и интерпретира значението на тези два образа.

Докладът на Любомир Богоев от специалност "Философия" Къде започва изкуството?, повдигна въпроса за това, как разпознаваме кое е изкуство и необходимостта на изкуството да не бъде цензурирано.

Конференцията завърши с прожекция на Кинематограф Медия, в която Юлиян Спасов представи фентъзи, хорър и Sci-Fi късометражни филми.