Приключи работата по проекта "Гутенберговата революция и българите" (№ ДН 10/9) към фонд "Научни изследвания" на МОН. Бенефициент на средствата е Югозападният университет "Неофит Рилски" - Благоевград. Проектът постигна своята основна цел - да попълни празнината в нашите знания за интелектуалните изяви на българите и на българското книжовно наследство в условията на ранната модерна епоха.

Беше сменена досегашната практика на издирване на документи от архиви, като вниманието се насочи към библиотеките, за да се съберат отпечатаните (или приготвените за печат) книги на български автори, които не са представени в български книгохранилища. Бяха използвани предварително придобити познания за тяхното местонахождение в европейски библиотеки, но също бяха проучени и редица каталози, описи на колекции и дори стари завещания на монаси. След като произведенията бяха издирени, проведоха се успешни разговори с библиотечните власти и беше получено разрешение за тяхното фототипно отпечатване в малки тиражи и за научни цели. Така след публикуването им по проекта тези редки и ценни книги вече се намират в основните хранилища в България и на различни места в чужбина.

Част от изданията представляват съчинения на старобългарската литература, станали актуални и в епохата на Гутенберг и отпечатани в средата на други славянски народи с цел да обогатят тяхното познание за миналото и езика. Такъв е случаят със съчинението на Черноризец Храбър "За буквите", включено в редица източноевропейски старопечатни буквари. Благодарение на любезността на библиотеката в град Гота, Германия, стана възможно старото печатно издание да бъде представено от доц. Лъчезар Перчеклийски. Друго фототипно издание представя първия славянски граматически трактат "За осемте части на речта" с предполагаемо авторство на Йоан Екзарх. То е отпечатано през 1586 г. в днешния литовски град Вилнюс. За целите на проекта то е издадено в превод на Лъчезар Перчеклийски (превод на новобългарски се прави за първи път) и е снабдено с въвеждаща студия от Биляна Тодорова, Гергана Падарева-Илиева и София Мицова. Издадена е и студията на Иван И. Илиев "Жития на български светци в латинската традиция". В нея са представени две жития (на св. Петка Търновска от патриарх Евтимий Търновски и на св. Иван Рилски), преведени и отпечатани на латински.

Любка Ненова и Андрей Бобев представят Служба и Житие на св. Иван Рилски, които в своето първо старопечатно издание са публикувани през 1671 г. За новото издание е използван добре запазен екземпляр, съхраняван в библиотеката на Зографската света обител. То съдържа и задълбочено и подробно изследване на двамата автори.

Две от изданията са на чуждестранни автори и са важни за българистиката: книгата на Йохан Леонхарт Фриш "История на славянския език (За чешкия диалект)", публикувана в Берлин през 1734 г. (в превод на Янко Димитров), и трудът на Йохан Готхилф Щритер "Кратко изложение за българите", Санкт Петербург, 1774 г. (в превод отново на Янко Димитров и с предговор и бележки на д-р Янко Христов).
Ценни са представянията на книгите на автори от средите на български каторици. За първи път са представени следните произведения на Петър Богдан (Бакшич): 1) поемата "Двете смърти на човека", издадена в Рим през 1638 г.; 2) книгата му от 1643 г. "Небесното съкровище на Дева Мария, Божия майка" (изданието е направено съвместно с библиотеката в Дубровник, където се съхранява екземплярът); 3) фототипно е издаден откритият ръкопис на "За древността на бащината земя и за българските дела - към своите съотечественици от брат Петър Богдан от Чипровец". Преводът на този труд бе възложен на члена на екипа д-р Цветан Василев от Софийския университет, който го издаде заедно със свое палеографско и лингвистично изследване в издателството на Софийския университет, като надлежно е описал и съдействието, което е получил за своята работа по проекта. За това издание носителката на авторските права - проф. Лилия Илиева, водена от желанието да подпомогне научната дейност на колегите от друг университет, ги е предоставила на издателството безвъзмездно за тираж от 300 бройки с научни цели, което отговаря и на научния характер на труда, и на сключен договор с директора на издателството.

Представени са и други двама автори от средите на католиците: 1) Кръстьо Пейкич от Чипровец с книгата му "Огледало на истината между Източната и Западната църква" (Венеция 1716 г.), издадена по проекта факсимилно и в новобългарски превод (на Л. Илиева) и отпечатана със съдействието на Националната и университетска библиотека в Сараево; и 2) книгата на неизвестния досега автор Марко от Чипровец (Марко Пеячевич) - "Петдесет въпроса, взети от Светото писание от двата Завета и обяснени научно в духа на изтънчения доктор Йоан Дънс Скот", издадена фототипно и в превод от латински на д-р Янко Димитров, който идентифицира автора въз основа на документи. Изданието стана възможно благордарение на любезното съдействие на Народната библиотека на Република Чехия в Прага, където се съхранява екземпляр от труда, отпечатан и защитен като дисертация през 1679 г.

По проекта е събран и филмов материал, свързан с разпространението на мотива за любовта между дъщерята на цар Самуил - Косара, и княз Владимир, заснет в Албания и частично представен в публикация на доц. Радослав Цонев, като работата върху материала ще продължи и занапред. Ще продължи и популяризирането на делото на другите автори, като се готви усилено и художествен превод на трактата "За древността на бащината зема" на Петър Богдан, с който той да бъде широко представен в евтино и достъпно издание.

Проектът вече има и помощ с нови данни от чужбина. Известният шведски славист проф. Пер Амброзиани, на когото бяха изпратени книгите по проекта, в отговор съобщи, че е издирил още един екземпляр от книгата на Петър Богдан, издадена през 1638 г. в Рим. Този екземпляр се пази в шведския град Визбю, на остров Готланд.