Изследователски екип в състав проф. д.н.к. Васил Марков, гл. ас.
д-р Антон Генов и ас. д-р Мирослав Иванов посрещна изгрева на
слънцето в древното светилище и мегалитна обсерватория "Марков
камък" при Царев връх в Рила планина. Преподавателите от катедра
Културология към Факултета по изкуствата и катедра "География,
екология и опазване на околната среда" към Природо-математическия
факултет изследваха "космическия спектакъл" от светлинни
ефекти в деня на лятното слънцестоене, обект на култ в Древна
Тракия. Проучването се осъществява по Националната научна програма
"Културноисторическо наследство, национална памет и обществено
развитие (КИННПОР), финансирана от МОН.
Изследователите документираха изгрева на слънцето над древния
жертвеник - маркер на близкия хоризонт. Наблюдаваха акта на
Сътворението, според древното митологично мислене -
проникването на слънчевите лъчи в голямата арка - символ на
свещения брак в Древна Тракия. Свещен брак между върховното мъжко
божество Дионис Сабазий, отъждествяван със слънцето и Великата
богиня-майка, символизирана от земята.
Въпреки нестабилната метеорологична обстановка, успешно беше
документиран и забележителният светлинен ефект на попадането на
снопа слънчеви лъчи от скалната арка, върху маркираното със скални
жертвеници огромно каменно яйце. Космическото яйце, от което,
според орфическия мит се ражда светлият първичен бог Фанес, а от
него всички останали божества.
Научен екип в състав доц. д-р Константин Тюфекчиев и ас. д-р
Мирослав Иванов картографира с високотехнологичен дрон
сакрализираната в древността територия на Добро поле, разположена в
подножието на Царев връх, както и най-свещената ѝ част, скалната
обсерватория "Марков камък" и подготвя създаването на 3D модел на
паметника. Публикуването на този резултат от теренното
проучване ще позволи много повече хора и учени, и любители, и
туристи да се докоснат до този забележителен като мащаби и стойност
паметник на древнотракийската цивилизация, считан от проф. Васил
Марков за езическия предшественик на Рилския манастир.