The accreditation of this program is until 2025 .
The education is performed by Faculty of Pedagogy.
Докторската програма по "История на педагогиката и българското
образование" предполага задълбочени знания за самостоятелна
научноизследователска работа в историко-педагогическата област,
основаваща се на фундаментална подготовка в системата на
съвременната педагогика. Докторантите трябва да умеят да
интерпретират наученото чрез критичен анализ. Програмата включва
познаване и прилагане на богат набор от изследователски методи за
търсене на ново научно-практическо знание и усъвършенстване на
преносими умения и социални компетентности за решаването на
педагогически проблеми на базата на историко-педагогическата теория
и практика.
В съответствие със съществуващото законодателство основните
цели на подготовката на докторанта са:
- задълбочено изучаване на методологическите и теоретическите
основи на историко-педагогическата наука;
- овладяване на методологията, методиката и инструментариума за
провеждане на историко-педагогически изследвания;
- формиране на професионална компетентност за осъществяване на
самостоятелна научно-изследователска, преподавателска и експертна
дейност.
- стимулиране на лично и интелектуално израстване с цел
придобиване на умения за усъвършенстване на логическото,
творческото и критическото мислене;
- усъвършенстване на езиковата подготовка за улесняване на
личната му информационна осведоменост и професионални контакти с
учени от други страни.
Усвоени знания, умения и компетентности съгласно
националната квалификационна рамка
1. Знания (теоретически и/или
фактологически)
- Знания, свързани с методологията на научното изследване в
областта на историята на педагогиката и българското
образование;
- Знания за понятиино-терминологичната система, характерна за
историко-педагогическите изследвания;
- Знания, разбиране и оценяване на научните резултати на своите
предшественици и използването им в контекста на съвременните
условия;
- В процеса на научното изследване представя знания и разбиране
на високо равнище не само в конкретната научна област, но и в
близки научни области.
2. Умения (познавателни и/или
практически)
Завършилият докторската програма по История на педагогиката и
българското образование трябва да умее:
- да открива самостоятелно научни проблеми, свързани с
историко-педагогическата практика;
- да анализира, сравнява и съпоставя научни изследвания в
областта на История на педагогиката и българското образование;
- да работи с първоизточници и архивни документии материали;
- да събира, класифицира и систематизира информация в определена
последователност и логика;
- добросъвестно да цитира чужди научни изследвания и да спазва
правилата на научната етика;
- аналитично и критично да оценява собствените научни резултати
при осъществяване на историко-педагогическото
изследване.Самостоятелност и отговорност
- Самоусъвършенстване личностните качества и научна продукция
чрез критичен самоанализ и самооценка;
- Стремеж към проява на активност, инициативност, настойчивост,
оперативност и деловитост в научната дейност;
- Морална ангажираност към изследваното историко-педагогическо
наследство, представяйки го обективно и в унисон с условията за
място и време;
- Уважение към резултатите на чуждия научно-изследователски
труд;
3. Компетентност за учене
Планиране и организация за придобиване на знания от областта на
историята на педагогиката и българското образование и други сродни
области.
4. Комуникативни и социални
компетентности
Завършилият докторантската програма по История на педагогиката и
българското образование трябва да :
- има изграден стил на общуване (в разговори, при консултации и
дебати, за защита на научни позиции, работа в екип и пр.);
- възприема субективната позиция на своите професионални
партньори и да умее да общува с тях;
- общува пълноценно на български език и на някой/някои от
най-разпространените европейски езици;
- показва капацитет за систематично придобиване и разбиране на
обем от знания от съвременните научни постижения или от областта на
историята на педагогиката и българското образование и
практика;
- представя научно-изследователските си търсения и резултати пред
научна аудитория.
5. Професионални
компетентности
Обучаваният в докторската програма трябва да придобие следните
професионални компетентности:
- да може да описва и съобщава за своите научни изследвания, като
точно формулира основните си постановки;
- да спазва изискванията за оформяне на научни статии, съобщения,
доклади, студии;
- нагласа за постоянно саморазвитие и самоусъвършенстване в
контекста на научно-изследователската дейност;
- ясно да формулира нови проблеми - теоретични и
практически;
- да има концепция за взаимовръзките и взаимодействията в
системата от педагогически науки и да умее да ги използва в своите
изследователски търсения;
- да осигурява трансфер на собствените си научни резултати при
решаване на други проблеми от дадената научна област;
- умения за дейност в екип и за сътрудничество с други учени на
национално и международно равнище;
Сфери на професионална реализация
Завършилите образователната и научна степен "доктор" по
докторска програма "История на педагогиката и българското
образование" намират своята реализация като: изследователи в научни
центрове и звена; преподаватели във висши училища по дисциплини,
свързани с Историята на педагогиката и българското образование;
експерти на длъжности, предполагащи решаването на изследователски и
практически задачи в РУО, държавната администрация, масмедии,
неправителствени организации и др.; консултанти в национални,
регионални и училищни музеи. Завършилият докторската програма може
да участва: в различни форми на продължаващо обучение по
държавни и международни програми; в хабилитационни процедури
и процедури за израстване в степен.