Възрожденски книжовник и просветител, един от  първите учени-енциклопедисти в новата история на България, патронът на Югозападния университет в Благоевград - Неофит Рилски, ще остане в историята като именитият просветител-хуманист, основал в 1835 година първото светско българско училище в Габрово. А първата  "Българска граматика", която издава през същата година, ще обедини закономерностите на всички български наречия, за да се превърне в мощен катализатор за развитието на съвременния български книжовен език, за запазване и въздигане на българското самосъзнание. И всичко това - с ясното разбиране, че училището и само училището е онова оръжие, което ще свърже в единно цяло българското етническо пространство.

Така Неофит Рилски се нарежда сред плеядата просветители, които промениха мисленето на възрожденската ни интелигенция и очертаха в първата половина на ХІХ век стратегическите насоки на българската нация за столетие напред - борба за самостоятелна българска църква, за възраждане на независима българска държава.

Никола Поппетров Бенин - бъдещият Неофит Рилски (1793-1881), е роден в град Банско - на 60 километра южно от Благоевград, разположен  в полите на Пирин планина, сега един от елитните европейски зимни курорти. Някои съвременни българските етимолози отнасят произхода на името на града, а от там - и на родовете Бенини (Банови, Баанови) към съществителното "бан", чиято семантика се свързва  със славянското "княз". Известно е, че това селище респектира византийското влияние по време на Второто българско царство, а в годините на петвековното турско господство е със самостоятелен статут. В този смисъл твърдението изглежда меродавно, т.е. Банско е равнозначно на Княжево. Много е възможно според тях и фамилията да произхожда от стар княжески род. Защото  никак не е случаен фактът, че при освобождението на едно от първите княжества на Балканите - сръбското, в кралския двор в Белград са поканени двама представители на Бениния род от Банско - Марко Теодорович и Михаил Герман, който по-късно е посланик на новата държава в Константинопол. Марко Теодорович пък, който има търговска кантора във Виена, още през 1792 г. издава със свои средства, като "бугара, родом из Разлога" - известния в науката "Буквар на Марко Теодорович" - за "желаещите да се обучават със славянски букви".

Всъщност кариерата на бележития български възрожденски деец тръгва от килийното училище на баща му в Банско и преминава през Рилския манастир - най-голямата източно-православна обител и сега на Балканите. Тук той пристига през 1811 г., за да учи живопис при основоположника на Банската живописна школа Тома Вишанов - Молера. Вместо художник обаче става монах, приемайки името Неофит, след което учи в Мелник, където получава завидно за времето си образование. В края на 1826 г. Неофит Рилски вече в Самоков и открива славяно-гръцко училище, в което - наред със старогръцки и новогръцки - се изучава старобългарски (черковно-славянски)  език. През 1834 той приема поканата на В. Априлов и Н. Палаузов да стане учител в Габрово, където с помощта на братя Мускатови, Иван х. Бакалооглу и тамошните първенци е основавно първото българско светско училище. Неофит Рилски е един от първите радетели за утвърждаване на новобългарския книжовен език - предлага в обучението да се изоставят богослужебните книги и да се създаде специална педагогическа книжнина, съобразена със задачите на времето и възрастовите особености на децата. Авторитетът му на духовник, книжовник и педагог далеч надхвърля българските етнически предели - през 1836 получава доста съблазнително предложение от сръбския княз Милош Обренович - да поеме епископската катедра на една от най-богатите и големи епархии на Сърбия - в Шабац. Той обаче отказва, напуска и Габрово - смутен от опитите на местните чорбаджии да се намесят в неговата "необичайна" за времето методика на обучение. След известен престой в меката на православието - манастирите в Атон, през септември 1837 г. той се установява в гр. Копривщица, където е главен учител в новооткритото взаимно училище. Тук при него учат младежи, които през следващите десетилетия всъщност определят облика на българската научна и художественотворческа интелигенция - Найден Геров, Христо Пулеков, Захари Княжески, тук се стичат да разширят знанията си учители от цяла България. Постепенно училището заема първенстващо място в духовния живот на страната, подготвяйки така необходимите за новобългарското образование учителски кадри.

През 1839 "по препоръка" на ръководството на Рилската света обител Неофит отново е принуден да се върне зад манастирските стени. И макар като манастирски секретар, грижата около изографисването на централната риломанастирска църква да поглъща изцяло времето му, той не изоставя книжовната и педагогическа дейност и дава от себе си всичко онова, което времето изисква: заляга над "делото на живота си" - огромен гръцко-български речник, пише учебници и учебни помагала, съставя псалтикийни сборници, издава житията на Св. Иван Рилски, Св. св. Кирил и Методий, на патриарх Фотий; съдейства да се направи препис и да се издаде Хрисовулът от 1378 г. на цар Иван Шишман - последният владетел на Второто българско царство, който се съхранява и сега в манастирската библиотека. Това е времето, когато по височайшата препоръка на Цариградската патриаршия се озовава във Висшето богословско училище на остров Халки - един от Принцовите острови до Цариград. Тук оглавява Катедрата по славянски език, т.е. става първият български университетски професор. Книгите, които издава, богатият документален материал, обширната кореспонденция свидетелстват, че рилският монах  е интелектуалец от европейска мяра. Макар и клирик, всяка негова стъпка е борба за преустройство и усъвършенстване на образователната система в България, внушавайки най-напред да се уредят училища, след това да се строят черкви и манастири.  Неговата "Болгарска граматика" (1835) - първото системно научно описание на особеностите  на  българския  език - е всъщност истински манифест в развитието и утвърждаването на единен национален новобългарски книжовен език. След знаменитите си взаимоучителни таблици, изиграли революционна роля в обучението на български език, той съставя първите у нас училищни правилници - "Ученически дисциплинарен правилник" (1837), "Устав" (1848), издава  учебници: "Краснописанне" (1837), "Аритметика" (1851),  "Христоматия славянского языка" (1852) и др. Превежда   басните на Езоп   (1852), оказали се доста полезни в учебната работа,  педагогически и  религиозни съчинения. Безспорно е и друго - че преводът на Евангелието, което той прави в 1840 г., има огромна роля в конституирането на новобългарския книжовен език и в този смисъл с 6-те си издания, които претърпява, то се превръща в истинска политическа платформа на Българската национална революция.

Личната му библиотека, смятана за една от най-богатите през Възраждането, впечатлява с широтата на интересите и енциклопедичните му познания - от педагогика, география и история, до езикознание, музика, художествена литература  и др., и то на български, черковнославянски, гръцки, руски, сръбски, френски, турски и други езици.

Убеден, че само силата на знанието може да прогони невежеството, Неофит Рилски прави от името си тревожна камбана, в името и за спасението на Отечеството: "Стига толкова спане, колкото е спала нашата България достатъчно векове...!"

Така неговият образ пътува във времето като един от  първите учени-енциклопедисти в новата история на България - той, "патриархът на българските писатели и педагози", както сполучливо го нарече чехът Константин Иречек, министър на просвещението в края на ХІХ в. 

Ако бе живял в някоя от уредените за времето си държави, това епохално дело щеше да изведе Неофит Рилски сред водещите имена в епохата на Европейското просвещение.

(Михайлов, Крум. Неофит Рилски. Личност и време. Университетско издателство "Неофит Рилски", Благоевград 2007 г.)