Вихрен и Снежника. Поглед към върха от североизток

Една от най-важните причини за организирането на мете-орологични наблюдения в района на вр. Вихрен е продължаващият вече четвърт век мониторинг на постоянните снежно-ледени петна в мраморната част на Пирин планина. В резултат на многобройни изследвания, водещи началото си още от края на 50те години на миналия век, две от споменатите перманентни петна се определени като малки ледничета (микроледници), които са малки форми на съвременно планинско заледявене и притежават някои характеристики на истинските ледници: а именно постоянство във времето (не са се стопявали напълно в последните няколко столетия) и наличие на гравитационно преместване на снежно-ледената маса надолу по наклона.

Единият от двата микроледника се намира в циркуса Големия Казан непосредствено в подножието на североизточната стена на вр. Вихрен (микроледник Снежника, 2410-2450 м н. в.), а другият лежи в най-високата част на циркус Бански суходол, под северната стена на карстовия ръб Кончето (микроледник Бански суходол, 2610-2700 м н. в.). Наред с тях в мраморната част на Пирин има и няколко устойчиви снежници (фиг. 1).

Фигура 1. Микроледници и снежници в района на вр. Вихрен, Пирин

В България подобни форми на съвременно заледяване са установени само в Пирин. Като причини за това се предполагат по-слабото нагрявяне на мраморите поради светлия им цвят, развитието на карста, при което стопените води от снеговете изчезват в дълбочина и не съдействат допълнително за топене на снега, както и голямата дълбочина на циркусите в мраморната част на Пирин. Показателен е фактът, че в съседната Рила, която е изградена от по-тъмни и водонеразтворими скали, липсват микроледници и устойчиви снежници въпреки голямата надморска височина.

По отношение на поведението на микроледниците и снежната покривка се очертават студено полугодие (ноември-април) , което е сезон на натрупване на снежна маса, и топлото полугодие (май-октомври) - сезон на активно топене. Поредността от два последователни сезона, започваща от сезон на натрупване, и завършваща със сезон на топене, е известна като балансова година (от ноември до октомври на следващата година) (табл. 1). В края на балансовата година микроледниците достигат минимални размери за годината, които биха могли да се изразят чрез следната проста формула:

M = M₀ + I - O (1)

където М е резултатната маса на микроледника в края на балансовата година, М₀ е масата в края на предходната балансова година, I е приходът на сняг, реализиран чрез директен снеговалеж, чрез приход от лавинен сняг и довят от вятъра сняг, а О е разходът, реализиран в периода на положителни температури чрез сублимация на снега, чрез топене под действие на слънцето, или от топли дъждовни води.

Мониторингът на големината на микроледниците се извършва чрез ежегодно измерване на площта им в края на балансовата година (най-често през октомври). Измерванията на микроледник Снежника датират от 1994 г. насам. В периода 1994-2007 г. те са провеждани от немски учени, а след това - от български (фиг. 2). Измерванията на микроледник Бански суходол започват през 2009 г. и също се водят ежегодно.

Фигура 2. Измерени площи на микроледник Снежника в края на балансовата година

Фигура 3. Състояние на микроледник Снежника през есента на 2013-2018 г.

Таблица 1. Средни температури за студеното и топлото полугодие, както и средно за балансова година за периода 2014/15 - 2017/2018 балансова година, съпоставени с площта на микроледник Снежника под вр. Вихрен.

Балансова година	Средна температура - вр. Вихрен [°С]	Температура по полугодия [°С]		Сума на положителни температури [°С] - Вихрен	Площ на микроледник Снежника [ha]	Дата на измерване на площта
		Студено (XI-IV)	Топло (V-X)
2014/2015	-1,3	-7,1	+4,4	838	0,53	2.11.2015
2015/2016	-0,8	-4,8	+3,2	720	0,51	15.09.2016
2016/2017	-2,0	-7,6	+3,5	849	0,33	22.10.2017
2017/2018	-1,4	-6,1	+3,7	675	0,64	12.10.2018

Любопитното е, че за последните 25 години почти не се наблюдава дългосрочна тенденция на изменение на микроледник Снежника, въпреки показаното от метеорологичните наблюдения на вр. Мусала затопляне с около 0,8°С. Предполага се, че това се дължи на много силното влияние на топографията за съществуването на микроледника - той се подхранва преди всичко от лавинен сняг. Друга вероятна причина е по-голямото количество на зимните валежи в периода 2004-2013 г., което е трудно да се обоснове поради липса на наблюдения на валежите във високата част на Пирин.

Най-забележима е връзката между площта на микроледника в края на балансовата година (табл. 1, фиг. 2, 3) и реализираната сума от среднодневни положителни температури.

Монтирането на температурен датчик в морената при микроледник Снежника през септември 2016 г. отбеляза нов етап в мониторинга на микроледника, както и въобще на високопланинския климат в тази част на Пирин. Информацията за температурата на това място, което се намира на дъното на циркуса Големия Казан на 2410 м н. в., позволява от една страна да се установи температурното ниво и да се знае сумата на активните температури, тоест, по-големите от 0°С, които съдействат за топенето на снега през лятото, а от друга, да се засече точно дължината на периода на снегозадържане, през който датчикът показва стойности близки до 0°С. На фигура 4 ясно се разграничават летните "активни" периоди, в които температурата е положителна и има изразен денонощен ход, и периодите на снегозадържане, които на графиката се изобразяват с хоризонтална права линия при стойности близки до 0°С.

Фигура 4. Температура на земната повърхност при микроледник Снежника, циркуса Големия Казан, за периода 15 септември 2016 г. - 12 октомври 2018 г.

Първото попадане на датчика под постоянна снежна покривка става на 4 ноември 2016 г. Окончателното освобождаване от снега става на 20 юни 2017 г. Тоест, общият период на снегозадържане за зимата на 2016-2017 г. е 228 дни (при 113 дни на вр. Вихрен). Летният сезон на 2017 г., тоест периодът с температури над 0°С, продължава от 20 юни до 8 октомври, тоест 111 дни.

Практически, при микроледник Снежника зимата на 2017-2018 г. започва на 9 октомври 2017 г. и продължава до 12 юли 2018 г., с общ период на снегозадържане 274 дни. Това означава, че през 2018 г. микроледникът се е освободил от снежната покривка 23 дни по-късно, а "зимният му сън" е продължил с 46 дни повече, отколкото през миналата година. Съответно, на това, в края на балансовата 2017/2018 г. микроледникът реагира с положителен баланс на снегонатрупване и почти двойно нарастване на площта: от 0,33 ха (измерено на 22.10.2017 г.) до 0,64 ха (12.10.2018 г.). Летният период на 2018 г. също е сравнително дълъг: от 13 юли до 18 ноември включително, тоест 129 дни.

Таблица 2 дава представа за средномесечните стойности на температурата, отчетени при микроледник Снежника (2410 м н. в.). Стойностите около нула показват наличието на снежна покривка.

Таблица 2. Средномесечни температури на земната повърхност при микроледник Снежника

Година	Месец												Год.
	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII
2016										1,1	-0,1	0,1
2017	-0,2	-0,4	-0,4	-0,1	-0,1	2,4	9,4	9,4	5,3	0,3	0,1	0,2	2,2
2018	0,2	0,1	0,0	-0,1	-0,1	-0,1	2,9	7,4	5,1

От значение за топенето на микроледника обаче не е продължителността в дни на периода с положителна температура, а колко е било топло през този период. За целта се изчислява сума от среднодневните температури, в които датчикът при микроледник Снежника е отчел положителна стойност на температурата на земната повърхност (табл. 3). Активният период на топене (аблация) започва с пълното изчезване на снежната покривка, и обикновено е от юни до октомври, но през 2018 г. периодът започва от м. юли. Най-големи температурни суми се набират през август, което значи, че през този месец топенето на микроледника е най-активно.

За балансовата година 2016/2017 общата сума е 927°С, докато за 2017/2018 е едва 521 °С, като в случая под "балансова година" се разбира периодът между две последователни измервания на площта на микроледник Снежника. Тъй като през 2018 г. измерването на площта е направено на 12 октомври, то периодът от тази дата до 18 ноември засега остава неотчетен. През него обаче температурите са доста ниски, при което набраните суми няма да имат съществено стойностно отражение.

Таблица 3. Реализирани суми на положителните температури на земната повърхност при микроледник Снежника

Година	Месец												Год.
	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII
2016										41	4	4
2017	0	0	0	0	0	74	292	293	159	12	3	8	840
2018	5	3	0	0	0	0	90	231	154

Докато стойностите за август и септември в двете години са съпоставими, най-впечатляваща е разликата в топлината, получена от Снежника през месец юли на 2017 и на 2018 г. Юлската температурна сума за второто лято е едва 31 % от тази за първото.

През активния (летния) сезон температурите в морената при Снежника показват отчетлив денонощен ход величина на колебанията най-често между 3 и 4 °С. В някои случаи са наблюдавани и амплитуди до 5°С. Абсолютната минимална температура: -4,6°С, е отчетена в ранните нощни часове на 1 ноември 2016 г., поради понижаващите се есенни температури на фона на липсата на сняг. Абсолютният максимум от своя страна е реализиран на 6 август 2017 г. около 16 ч след обяд, когато температурата се е покачила до +17,6°С. Освен с по-ниските средни стойности, лятото на 2018 г. е характерно и с доста по-малък абсолютен максимум: +11,8°С, измерени в 15 часа на 14 август.